сп. Нюзуик
През 1927 г. Ърнест Хемингуей издаде сборник с кратки разкази, озаглавен “Мъже без жени”. Днес, по-малко от век по-късно, това заглавие обобщава затрудненото положение с нарастването на броя на едната част от човечеството.
Според ООН на планетата има много повече мъже, отколкото жени.
Според ООН на планетата има много повече мъже, отколкото жени.
Диспропорцията между половете е особено силно изразена в Азия, където мъжете са със 100 милиона повече от жените. Това може да бъде изненадващо за хората от западния свят, където жените са повече от мъжете, защото - при равни други условия - смъртността при жените е по-ниска от тази при мъжете във всички възрастови групи. Носителят на Нобелова награда за икономика Амартя Сен нарича това загадката на “липсващите жени” в Азия.
Загадката донякъде е обяснима от гледна точка на икономиката. В много азиатски общества момичетата не са гледани толкова добре, колкото момчетата, защото са икономически подценявани. Домашната работа, която обикновено вършат те, се смята за по-маловажна от платената работа, която вършат мъжете. И разбира се, ранната женитба и минималният контрол на раждаемостта, взети заедно, ги излагат на риска от многократно забременяване.
Когато Сен въведе понятието за липсващите жени - жени, които биха съществували днес, ако не бяха селективните аборти, убийствата на новородени и икономическата дискриминация,- той определи техния броя на 100 милиона. Сега тоброй със сигурност е по-голям, тъй като въпреки повишаването на жизнения стандарт в азиатските страни диспропорцията между половете се увеличава. Това е така, защото налаганото от културата предпочитане на синове пред дъщери води до селективно абортиране на зародиши от женски пол - практика, която става възможна заради изследванията с ултразвук и която се прилага въпреки правните забрани.
Американската феминистка Мери Ан Уорън я нарече “убийство на пола”. Известно е, че тази практика е нещо обичайно в Северозападна Индия и е широко разпространена и в Китай, страната с най-голямо население.
Според специалиста по демография Никълъс Еберщад от “Американ ентърпрайс инститют” в Китай днес на всеки 100 деца от женски пол се падат около 123 деца от мъжки пол във възрастта до 4 години, което е доста по-голям дисбаланс в сравнение с преди 50 години, когато този брой е бил 106.
Според специалиста по демография Никълъс Еберщад от “Американ ентърпрайс инститют” в Китай днес на всеки 100 деца от женски пол се падат около 123 деца от мъжки пол във възрастта до 4 години, което е доста по-голям дисбаланс в сравнение с преди 50 години, когато този брой е бил 106.
В провинциите Гуандун, Хайнан и Анхуей новородените момчета са с 30 процента повече от новородените момичета. Това означава, че до времето, когато днешните новородени китайчета достигнат зряла възраст, ще има хроничен недостиг на потенциални съпруги. Според Китайската академия на социалните науки за един на всеки петима млади мъже няма да има жена, с която да създаде семейство. Във възрастовата група между 20 и 39 години мъжете ще бъдат с 22 милиона повече от жените. Представете си 10 града с размера на Хюстън, населени само с млади мъже.
Икономистите оставят открит въпроса какви ще бъдат последиците от такъв голям излишък на млади мъже. Историята предлага тревожен отговор. Според германския учен Гунар Хайнзон европейската имперска експанзия след 1500 г. е била резултат от “нарастването на броя на младежите” от мъжки пол. Японската имперска експанзия след 1914 г. също е била резултат от сходно увеличение на броя на младежите, твърди Хайнзон.
През Студената война именно страните, в които имаше нарастване на броя на младежите - Алжир, Салвадор и Ливан - преживяха най-тежките граждански войни и революции. Хайнзон също така свързва възхода на ислямисткия екстремизъм напоследък в страни като Афганистан, Ирак и Пакистан с нарастването на броя на ислямските младежи. Политолозите Валери Хъдзън и Андреа ден Бур предупреждават, че Китай и Индия може да бъдат следващите страни с прекалено много тестостерон.
Това води до плашещи изводи. Спомнете си, че повечето разкази на Хемингуей в сборника “Мъже без жени” са за насилие. В тях се разказва за бандити, бикоборци и ранени войници. Най-известният разказ се нарича “Убийците”. Може да стане така, че идващото поколение азиатски мъже без жени ще намери безвредни отдушници за своите неизбежни недоволства - например отборни спортове или видеоигри.
Аз обаче се съмнявам. Това ергенско поколение или ще бъде източник на вътрешна нестабилност - било под формата на престъпност в бразилски стил или на революции в арабски стил - или то и неговият тестостерон ще бъдат изнесени навън, както стана в Европа. В Азия и без това вече има достатъчно остър национализъм. Не се изненадвайте, ако при следващото поколение той приеме формата на мачистки милитаризъм и дори империализъм. Пазете си дъщерите!
